Първоначално в http://homepages.inf.ed.ac.uk/bundy/how-tos/resbible.html. Отиди на главната страница.

Алън Банди, Бен дю Боули, Джим Хау и Гордън Плоткин, 1985 г.
Включваща и приноса на Греъм Ричи и Петър Пос
Настояща версия: 9 ноември 2004 г. Резюме
Да получиш докторска степен или магистърска степен е трудна работа. Този документ дава съвети за различните аспекти на тази задача. Раздел 1 описва проблема – какво е дисертация? Раздели 2 и 3 описват някои от капаните и препятствията, с които студентите се сблъскват. Раздели 4 и 5 дават съвети относно избора и последващото изпълнение на научноизследователския проект. Раздели 6, 7 и 8 се занимават с два от т.нар. трите R (reading, writing and arithmetic): четене и писане. Раздел 9 описва процеса на проучване за получаване на научна степен и как да се справяме с него. Накрая, раздел 10 дава някои препоръки за следване.

1. Какво е дисертация?
За да получите докторска или магистърска степен трябва да напишете дисертация и да преминете през устен изпит. Устният изпит обикновено се използва, за да се поиска изясняване на дисертацията, така че основната тежест на оценката пада върху дисертацията. Документът „Регламент за следдипломна степен за програма 2014/15“ дава точните изисквания.
Какво се изисква за докторска дисертация е описано в Регламент 40. Колко оригинално и значително трябва да бъде изследването за докторска степен? То трябва да даде възможност да се извади от дисертацията статия, достойна за публикуване в списание. Това не е непогрешимoръководство – официалните стандарти не винаги са това, което трябва да бъдат. Окончателното решение трябва да е на изпитващите.

Какво се изисква от магистърската дисертация е описано в Регламент 43, но по доста неясен начин. Повечето дисертации за магистърска степен са запис на изследването, а не критичен обзор, но последното би било възможно. Отново и тук следва да бъде възможно да се извади основното послание на дисертацията в кратка статия, но в този случай публикуването в списание няма да е от съществено значение, обаче някаква форма на публикуване все още е желателна.

Ако не знаете какви стандарти се очакват от една статия в списание или доклад за конференция – прочетете някои! Прочетете също някои дисертации. Не се плашете от американските дисертации. Американските докторанти прекарват 5 или 6 години в изследване в сравнение с британския норма от 3 или 4 години.

2. Стандартни клопки за докторанти
Има редица стандартни капани, които дебнат да хванат докторантите, или някого друг, който прави изследване за първи път. Добре е да бъдете информирани относно тях – тогава има известен шанс за избягването им. Някои капани са описани по-долу (аз паднах в повечето – AB).

2.1. Намиране на решение за света
Повечето студенти избират изследователски цели, които са твърде амбициозни. Особено лесно се случва да се подцени обемът на работата в областта информатиката, необходим за автоматизиране на задачите. Задачи, които за хората изглежда, че не изискват усилия, разкриват скритите си дълбочини, когато се изследват в подробности чрез изчисления. Очевидно е, че основната тежест за помощта при избор на подходяща тема ще падне на прекия ви ръководител. В допълнение трябва да четете литература и да говорите с колеги, за да разберете какво е най-високото ниво на развитие в областта. Един добър източник на идеи е по-нататъшната работа за разделяне на статиите на секции. Четете литературата критично. Друг добър източник е да направите отново някоя лоша работа по правилния начин.

2.2.Манна небесна
След като сте избрали темата, какво ще направите след това? Не е добра идея да седнете в стаята си с празен лист хартия и молив, очаквайки добрите идеи да дойдат отгоре. Това, което можете да направите, е:

• Прочетете литературата. Работено ли е преди по проекти, подобни на вашия, и били ли са предишните опити успешни или неуспешни? Какви съществуващи методи можете да заемете или адаптирате към вашия проект? Има ли нужда да адаптирате вашето проектно предложение, за да го направите ново или осъществимо?
• Говорете с хора. Не сeотдръпвайте и крийте. Не се срамувайте от вашите идеи. Другите хора са по-глупави.
• Справете се с опростена версия на вашия проблем. Попитайте вашия ръководител за упражнения, мини-проекти и т.н.
• Записвайте вашите идеи в работен документ. Представяйте си, че обяснявате идеите си на някого. Вие ще бъдете изумени колко много недообмислени идеи се оформят и колко грешки излизат на бял свят или се решават.
• Направете представяне пред една малка група. Това има подобен ефект като записването на вашите идеи.

2.3. Компютърен наркоман

Компютрите са много съблазнителни. Можете да прекарате години пред екрана, отстранявайки грешките във вашите програми и настройвайки входно/изходните подпрограми. Можете да получите удовлетворяващо усещане за постижение, когато откриете някой бъг или се генерира добър изходен резултат. Това е илюзорно! Вашата програма трябва да бъде обяснена на по-високо ниво от кода, за да даде реален принос към познанието. Опитайте се да планирате вашата програма теоретично, преди да седнете пред компютъра. Ако трябва да направите някоя част от нея на компютъра, бързо го направете и изработете теория. Ако ви е трудно, опитайте да опишете как тя работи: на приятел, върху хартия или по време на семинар. Ако хората не я разбират, вината е ваша – опитайте по-упорито.

2.5. Микаберизъм

Събирането на експериментални данни може да бъде забавно и дава всички изгледи на продуктивна работа. Уверете се, че знаете какъв клас резултати се опитвате да установите с експериментите си.

• Говорете с хората, обяснете им какво според вас трябва да покажат експериментите ви.
• Представете си, че експериментът е приключил и имате „данните“, какво точно ще правите с тях.
• Не само изпробвайте експеримента на един или двама души, но опитайте и с анализ. Не поддържайте експерименти с надеждата, че нещо ще се появи.

2.6. Кула на мечтите

Всеотдайното посвещение към вашата тема е хубаво нещо, но не затваряйте вратите си напълно за останалата част от света. Поддържайте се информирани с нивото на развитие в свързаните области. Говорете с други хора за техните изследвания. Присъствайте на избрани семинари и лекции. Отделете част от седмицата за четене на ревюта и резюмета и за бърз преглед на статии.

2.7. Криворазбраният гений

Много лесно е да се повярва, че причината, поради която никой не разбира идеите ви, е защото вие сте гений, а всички други са смешници и шарлатани. Има алтернативни причини за това, че не ви разбират, които трябва да имате предвид:

  • Любов към терминологията: Информатиката е пълна с термини. Опитайте се да перифразирате вашите идеи с помощта на обикновен английски език. Опитайте да перифразирате вашите идеи в друга терминология. Сега по-различно ли звучат?
  • Ако аз мога да го направя, това е тривиално: След като сте видели решение на проблема, той ви изглежда тривиален. Тогава сте изкушени да кажете, че „това е твърде лесно и аз ще опитам нещо друго“. Това е цикъл без край! Решението ви няма да бъде лесно за други хора (най-вероятно то ще бъде погрешно или прекалено сложно) и така или иначе ще се използва като основа за по-нататъшна работа. Девиз: направете първо най-лесното нещо, а след това нека тези постижения станат опорна точка и направете следващото най-лесно нещо, и т.н. – това е по-добър безкраен цикъл.
  • Любов към сложното:Не е добро качество да правите сложна програма – това просто ще е досадно за другите хора. Направете я по най-простия възможен начин. Окам е напълно прав.

2.8.Загубен в абстракцията

За да бъде ползвотворно твоето научно изследване , то би трябвало да спомага за решаването на трудни проблеми в информатиката: например, улеснява работата с компютрите, прави ги по-интелигентни, по-надеждни или с по-добри възможности да моделират естествени системи. Но за да постигнете нещо, вие трябва да се справяте с тези абстрактни проблеми в конкретна ситуация, ето защо трябва да построите програма, която е лесна за използване, интелигентна, надеждна или добър модел. Ако се опитвате да се справите с проблема абстрактно, то това ще доведе до парализа и разочарование.

2.9. Парализа на амбициите

Добре е да имате високи стандарти за вашия краен продукт, но не прилагайте същите стандарти към първите си опити, понеже може никога да не започнете. Направете нещо просто, а след това приложете вашите стандарти, за да ги прецизирате в нещо стойностно.

2.10. Методологията не прави дисертацията

Тъй като информатиката е относително ново поле и по природа е интердисциплинарна, тя не разполага с единствена методология. Една от трудните задачи, пред които ще се изправите като студент-изследовател в областта на информатиката е съзнателното или несъзнателното разработване на подходящ подход към решаването на проблема (проблемите). По време на развитието на подходяща методология вие може да се сблъскате с много други методологични и философски гледни точки, като голяма част от тях може да изглеждат шокиращи или безнадеждно заблуждаващи. Така или иначе вие ще откриете, че тези странни гледни точки имат своите поддръжници, дори на съседното на вашето бюро в офиса. Следователно голяма част от периода на формиране на ваша методология ще бъде използван за горещи спорове с вашите колеги изследователи. Извън тази борба, вашето четене, посещаване на семинари, дебъгването и другите трудни дейности ще извадят на бял свят вашия светоглед върху информатиката и свързаните философски проблеми. В последващите години ще трябва да приемете този ваш поглед за даденост, като вероятно ще го модифицирате от време на време. Много възможно е обаче той да надвисне с голяма сила над живота ви по време на периода на вашия проект и когато дойде времето да пишете вашата дисертация, може да се почувствате принудени да разширите силно вашата философия за живота. Въздържайте се – изпитващите няма да са толкова заинтересувани. Направете кратко обобщение на вашите методологични приемания, давайки препратки към съществуващи аргументи или рамки, където е необходимо, и се ограничете до точките, които са съществени за разбирането на материята във вашата дисертация. Ако гледната ви точка е толкова силно радикална, че наистина е необходимо да се разпрострете на петдесет страници, за да я изложите, това може да изглежда леко подозрително.

2.11. Пътят до дадено откритие не e обосновка

По време на изпълнение на вашия проект вие ще достигнете до някои убеждения относно методологичните въпроси, някои от които ще бъдат нови, а много ще бъдат преоткривания (или ново разбиране) на вече установени концепции. При представянето на вашата дисертация е важно да направите разграничение между обосновката (например общоприложимост, ефективност, прегледност, практичност) на някои позиции или методи и пътя, по който сте достигнали до тази идея (като например, че са изглеждали подобни на вашата специализирана програма, че са по-добри от теориите, на които сте обучавани като студент). Читателите и изпитващите не се интересуват особено в реконструирането на пътя, по който сте се убедили в дадена идея – те се интересуват от общите аргументи в подкрепа на идеята. Когато изведнъж стигнете до убеденост по дадена точка, вашият собствен път до това откритие ще ви изглежда като доминираща причина за него, така че ще ви е необходим период на охлаждане, преди да сте в състояние да се откъснете в значителна степен, за да напишете разумна подкрепа на идеята, особено ако е ваша собствена идея, която е противоположна на ентусиазма на някой друг.

3. Психологически препятствия

При извършването на научно изследване се срещат същите психологически трудности, както при другите творчески начинания като писането на романи и пиеси или рисуването на картини. Някои от тези трудности, както и противоотровата за тях, са дадени по-долу.

3.1. Умствена нагласа

Част от уменията на учения-изследовател включва подходяща умствена нагласа към неговата/нейната работа. Това може да бъде научено, ако знаете каква е целта ви и сте достатъчно решителни. Една от основните съставки на тази умствена нагласа е убедеността в това, което правите. Не се страхувайте от известна доза егоизъм! Трябва да вярвате, че проблемът, с който се занимавате, е важен и че вашият принос към решаването му е значителен. Иначе, как ще генерирате енергия да си представите себе си в дългите часове, прекарани в необходимата тежка работа? Първата стъпка към придобиването на такава самоувереност е изборът на тема, в която можете да повярвате (вижте раздел 4). Разбира се, не трябва да ставате прекалено арогантен и да не можете да приемате никаква критика. Трябва да имате готовност да променяте своите идеи, ако те са погрешни.

3.2. Изследователско безсилие

За много хора силата в научната работа е символ на вид мъжество. Липсата на успех в изследването се придружава от същите чувства на неспособност, като при сексуалното безсилие и както при него може да бъде самовнушена обреченост. Съмненията за собствените ви възможности може да ви поставят в такова разположение на духа, при което посвещението (Едисон казва, че геният е 1% вдъхновение и 99% упорит труд, а той би трябвало да знае) и ентусиазмът, необходими за постигането на резултати, се изпаряват. Пътят навън от този порочен кръг и да се разбере, че способността за научно изследване не зависи от някаква магическа субстанция. Това е умение, което може да се придобие, като всяко друго. Вие също можете да направите оригинално изследване чрез следване на инструкциите в това ръководство.

3.3. Справяне с критиките

Ние всички трудно приемаме критиките, но някои от нас се прикриват по-добре от други. Ако трябва да напредвате с вашето научно изследване, ще трябва да се научите да търсите критики и да ги вземате предвид. Ще трябва да се научите да разграничаватевалидните от невалидните критики. Ако се чувствате твърде свързани с предмета, за да решите, поискайте второ мнение от приятел. Ако критиката е неоснователна, може би критикът не е разбрал правилно. Можете ли да подобрите вашето обяснение?

Ще трябва да се научите да приемате някои удари – откази от списания, грубост във времето за въпроси. Приемете ги с усмивка. Научете каквото можете. Не се поддавайте на изкушението да се предадете – вие сте в добра среда. Ако изучите живота на прочутите учени, ще видите, че много от тях е трябвало да изтърпят тежки критики. В действителност някои от най-добрите научни трудове са продукт на лични вражди – всеки учен се бори да превъзхожда другия. Именно тук ще бъде тествана до крайност вашата вяра в себе си.

3.4. Ранна сутрин – студен старт

Почти всеки намира за трудно да започне работа в началото на своя работен ден, но след като веднъж започне, е относително лесно да продължи. Лекарството е двойно:

1. Направете си регулярен работен график и се придържайте към него. Не е необходимо той да бъде от 9 до 5, но трябва да има определено време на деня, в което се очаква да започнете работа. В противен случай ще откриете, че отлагате „дяволския“ момент чрез безкрайни рутинни домашни задължения.

2. Уверете се, че за начало сте си оставили някоя не много страшна, а привлекателна задача. Например не спирайте предишния ден, когато предстои началото на нов труден раздел. Оставете си нещо лесно за начало на писането – параграф, който е рутинен за вас, диаграма, която трябва да се начертае, или писане на проста процедура.

3.5. Теорема-завист

Избрали сте ново поле, в което още не е разработена изследователска методология. Можете да се стремите към методология, която вие да развиете. За математиците това може да е копнеж да докажат чисти и ясни теореми –теорема-завист. За инженерите това може да е отвертка-завист, и т.н. Бъдете внимателни! Опитайте се да решите дадена теорема само ако има ясна приложимост за вашата крайна цел. Например, доказването на завършването на процедура, която смятате за полезна, би могло да е и приложимо. Намирането на процедура, завършването на която можете да докажете, но която по никакъв друг начин не е интересна, не е подходящо.

3.6. Страх от излагане

Имате велика идея и остава само да я тествате чрез доказване на теорема, написване на програма, обясняване на приятел и т.н. Но нещо ви възпира. Трудно ви е да започнете работа. Възможно ли е това да е поради факта, че тайно се страхувате, че вашата идея в крайна сметка не е толкова велика? Трудният опит ви е научил, че идеите, които изглежда ще решат всичките ви проблеми, споходили ви посред нощ, се изпаряват при студения изгрев. Смелост! В научната работа винаги е така. Десет стъпки напред и девет назад. Колкото по-скоро подложите вашата идея на горчив тест, толкова по-скоро ще откриете нейните ограничения и ще бъдете готов за следващия проблем.

4. Избор на изследователски проект

Вашият изследователски проект трябва да отговаря на следните критерии:

  1. Трябва да сте ентусиазиран относно него.
  2. Решаването на проблемите, които включва, трябва да заслужават докторска степен.
  3. Трябва да бъде в обсега на достигнатото най-високо ниво, т.е. трябва да е валиден след три години.
  4. Трябва да има някой в учебното заведение, който иска да го ръководи.

Значението на 1 не може да се надценява. Вие ще имате нужда от целия си ентусиазъм, който можете да съберете, за да ви даде постоянство и мотивация, които да ви съпровождат през трудния, самотен и неструктуриран период. Ще ви е от помощ, ако решите да се занимавате с проблем, който смятате за централно значим (въпреки че не може да очаквате да отхапете повече от един малък къс от него). Ще ви помогне също така, ако изберете област, която ще използва вашите вече доказани възможности, например теоретични изчисления за математиците, компютърна лингвистика за лингвисти. Пазете се от избора на нова за вас област само заради нейната повърхностна привлекателност. Блясъкът скоро ще отмине, когато сте изправени пред трудността да смелите необходимото, за да получите основни познания в нея.

След избиране на общата област или проблем, върху които искате да работите, трябва да се опитате да дефинирате конкретен проект. Това е мястото, където вашият ръководител се намесва. Намерете член на академичния или изследователския персонал, чиито интереси са в тази област и който е готов да ви посъветва. Той/тя може да има някои проекти, които да ви предложи, а също така ще е в състояние да даде становище относно значимостта (2) и възможностите ви (3) относно всичко, което предлагате. Като цяло, начинаещите студенти са склонни да подценяват значимостта и да надценяват възможностите си да направят проекта – доста скромно звучащи проекти се оказват по-трудни, отколкото изглеждат. Така че слушайте съвета на вашия ръководител и не попадайте в капан 2.1 – намиране на решение за света.

Нека вашият ръководител ви предложи някои материали за четене. Ще намерите подходящи проекти в разделите за планирани статии и дисертации. Това е добра изследователска методология, за да продължите да работите върху един проблем оттам, откъдето някой друг е спрял. Вие може да намерите някоя работа, за която считате, че е свършена лошо, и да помислите да я направите отново правилно. Може да откриете възможност да опростите програмата на някой друг, да я отнесете към друга работа, или да напишете по-мощна програма.

Има редица идеи, които се намират в точката на кипене. Опитайте се да си изградите йерархия на изследователските цели. Това налага структура на работата и също така действа като предпазна мрежа, когато откриете (неизбежно), че сте опитали повече, отколкото е възможно за времето, с което разполагате.

Проекти, които трябва да се избягват, тъй като те водят до лоши изследвания, са програми, които решават задача, без да обръщат внимание на всички важни въпроси и програми, които не се основават на предишна работа (виж също раздела със стандартни клопки).

5. Методология на изследването

Информатиката е млада наука, която се опира на методиките на много области и постепенно развива собствена методология. Вижте курса Методологии за изследване в информатиката.

Тази методология поддържа разнообразни подходи към вашия изследователски проект. Например, можете да започнете, като се опитате да изградите теория за това как може да се автоматизират някои задача или като подобрите теорията на някой друг, или можете да опитате рационално да реконструирате работата на някой друг. Подходът на „рационална реконструкция“ често е ползотворен, тъй като за съжаление често се случва изследвания в информатиката да са съсредоточени върху прилагането и изпълнението, като оставят приеманията и принципите, които стоят зад работата, скрити и неясни. Но, все пак започнете, създайте си теория!

6. Писане на статии и доклади

Изследователските докладисаосновният продуктнашколата. Те самерилото, с което нашиятиндивидуален и груповнапредъкиуспех,сеизмерват. Поради това теса много важниитрябва да очакватедапосветитеголяма част отвашатанаучна кариера,даги пишете. Писането на статиие основниятначин за комуникацияс останалата част отсветанаинформатиката,асъщо идобро средствозаизясняванеиотстраняване на грешкивъв вашите идеи.

Освен зашеметяващите височини на книгите, дисертациите и статиите в списанията, има различни по-маловажни форми на писане. Трябва да разберете, какви са те, така че да можете да се възползвате изцяло от тях.

Трябва да се направите писането регулярна част от живота си. Записвайте всичко, което правите: записи на идеите, които имате, документиране на програмите, записки от лекции, бележки за статиите, които четете. Те служат на няколко цели: като помощно средство за вашата памет (ще бъдете изумени колко бързо забравяте); като инструмент за изясняване (колко често ще откривате, че проблемите се появяват и се решават, докато се опитвате да обясните нещата на себе си и на други хора) и като отправна точка за работен документ. Уверете се, че ги пишете достатъчно четливо, за да можете да ги прочетете по-късно и че ги записвате някъде, откъдето можете да ги възстановите. Записването и съхраняването на тези бележки в електронен вид работи добре.

6.1. Технически доклади по информатика

Учебното заведение разполага с редица технически доклади, към които силно сте насърчени да допринесете. В тази серия трябва да бъдат включени по-конкретно, статии, представяни на списания, конференции и др. Ако се изисква да подпишете формуляр за авторско право от издател, нека го провери първо вашият местен обслужващ мениджър, за да гарантира, че учебното заведение ще си запази правото да даде електронен достъп до вашата работа на уеб страницата си.

6.2. Публикуване на статии

Когато вие и вашият ръководител смятате, че имате нещо, което си струва да публикувате публично, трябва да представите доклад за участие в конференция или статия за списание. При изготвянето на статия за публикуване се уверите, че отдавате дължимото на всеки, който е помогнал за нейната подготовка, например на вашите ръководители и всеки друг, който е допринесъл с идеи, на други, които са коментирали по този проект, и така нататък. Когато приносът е значителен (например приносът на вашия ръководител) помислете за съавторство. Не забравяйте да изкажете признание на източниците на подкрепа, като източника на стипендия за вашите изследвания и свързаната с това подкрепа със съоръжения, използвани за научните ви изследвания и така нататък. Ако не сте сигурни, консултирайте се с вашия пряк ръководител по тези точки. Вашингтонският университет в Сейнт Луис има политика за авторство, която отразява научен консенсус относно това кои трябва да бъдат авторите на доклад и какви са техните права и задължения.

Подадената статия ще бъде проверена от няколко референта, избрани от редактора на списанието. Не бъдете прекалено отчаяни, ако статията бъде отхвърлена – вие ще бъдете в добра компанияот отхвърлени. Прочетете коментарите на рецензентите внимателно. Дали са прави или са ви преценили погрешно? Дали отхвърлянето е абсолютно, или ви насърчават да изпратите отново статията след корекции или допълнителна работа? Бил ли е подходящ изборът ви на списание? Обмислете подаване на статията на друго място, но първо вземете предвид тези критики, които считате за валидни.

6.3. Сборници от конференции

По-малка форма на публикуване е в сборници от конференция. Конференциите по-често ще имат предвид описания на незавършени работи. Те обикновено ще бъдат рецензирани точно както статиите в списания. И статията, и изнасянето на доклад обикновено имат строго определена дължина (5-15 страници и 10-30 минути), така че бъдете готови да бъдете кратки. Представянето на доклад на конференция ще бъде много ценно за вас: вие ще получите обратна връзка от по-широка аудитория от обикновено; по-вероятно е да се срещнете хора отколкото ако не сте участник и ще откриете, че е по-лесно да получите финансиране, за да присъствате.
Съвети за изразяване на своите идеи пред голяма аудитория на обикновен английски вижте в [Orwell68].

7. Наръчник за писане

По време на изпълнение на вашия изследователски проект ще трябва да пишете много документи: предложение и схематично описание на дисертацията, изследователски бележки, записи на докладите, които сте прочели, на докладите от конференции и статиите от списания, и накрая самата дисертация. Лошо написаната дисертация не винаги е причина за пълен провал, но може да доведе до убийствено забавяне, докато се пренаписана и преразглежда. Лошото написване също ще направи по-трудно за другите да разберат вашата работа. Поради това е доста важно да се научите да пишете добре. Този раздел съдържа някои полезни съвети и правила за подобряване на вашите способности за писане. Никой не знае достатъчно за доброто писане, за да ви каже нещо повече от това. Налице е добър наръчник за стил и представяне на научни статии в [Booth75]. Полезна информация за писане на дисертации се дава от [Parsons73]. Полезен справочен материал за написването на технически доклади могат да бъдат намерени в [Cooper64]. Съвети за писане на доклади при компютърните науки са дадени в [Zobel 04]. Програмата „Преносими умения в колежа“ предлага курс „Как да пишем научни доклади по информатика“ за докторанти по информатика, който трябва да предвидите за посещение.

Няма твърдо установени и бързи правила за добро писане, но ако решите да нарушите някое от правилата по-долу, трябва да имате основателна причина за това и да го направите нарочно, например искате да претоварите финансиращата агенция с термини, за да не разберат колко малко всъщност сте постигнали.

  • Вашиятдокументтрябва да имапослание, т.е.аргумент, който прокарвате, за който вашето изследване осигурява доказателства. Уверете се, че знаете какво етова послание. Обобщете го с няколко думивърху хартия илипред приятел. Уверете се, чепосланиетое отразено взаглавието, резюмето, въведението, заключениетоив структурата надокумента.
  • Не е достатъчно да поставите вашата теза, така че да може да се разбира – трябва да я представите така, че да не може да бъде разбрана погрешно. Помислете за вашата аудитория като интелигентна, но (а) невежа и (б) склонна към умишлено неразбиране. Уверете се, че ключовите идеи са представени по прозрачен начин, на видно място и често. Не натиквайте няколко важни идеи в едно изречение с леко използване на прилагателни. Не си мислете, че всички ключови идеи са твърде очевидни, за да се изкажат. Кажете, каквото искате да кажете, кажете го пак и после кажете това, което току-що казахте.
  • Не се опитвайте да кажете твърде много в един документ (статия или доклад). Придържайте се към основното послание и включвайте само това, което е от съществено значение за него. Запазете си останалото за друга статия или доклад. Читателят трябва да получи основната идея на написаното от първата страница. Дългите и объркани въведения трябва да се съкращават безмилостно.
  •  Основната рамка за научна статия е: за какво твърдя/каква е хипотезата ми, какво е доказателството за моето твърдение.
  • За да се придържате към еднороден технически стандарт за статия, имайте предвид определен читател, докато пишете.
  • Не е нужнодазапочнете да пишетеот началото. Всъщност, встъпителните бележкисе пишат най-добре, когато знаете каквоследва. Започнетес описание наосновната идея, например,вашияосновенметод, процедураилидоказателство. Сегарешете, каквотрябва да знае вашиятхипотетиченчитател, за да се разберетазиосновна идеяи го поместете вуводнитераздели или глави.
  • Използвайтеработнипримериза илюстрация наописаниетона процедура. Неги използвайтекато заместител натоваописание.
  • Ясно кажете каквоеновотоилипо-добротов това, коетосте направили. Направетеяснисравнения стясносвързани с вашата работи.
  • Ако се окаже, че използватеняколко пъти дългафраза от съществителни, коятосе отнася доедно и същонещоили идея,вероятно ще трябва дадефинирате нов термин. Недефинирайте нов термин, освен ако наистина на се нуждаете от него.
  • Научете се да използвате клавиатурата (всичките 9 пръсти), редактора на екрана, форматирането на текст, правописния и граматичния коректор. Въведете вашия документ в компютъра директно или от бележки, или от ръкопис. Това ще спести време, когато дойде време за промени, корекции и др. Прекарайте крайния продукт през правописен и граматичен коректор.
  • Помолете няколко души да прочетат черновите. Очаквайте да прекарате известно време, вмъквайки техните предложения в текста. Ако те не разберат това, то вината е ваша, а не тяхна. Ще е неучтиво да молите някой да прочете отново статията ви, ако все още не сте се съобразили с предишните му коментари. Проектите на дисертациите трябва да бъдат четени от ръководителите, но не трябва да се четат от изпитващите. Бележките по-долу се отнасят за всички писмени работи, но се разглеждат специално за писането на дисертации.
  • Вашата дисертация не трябва да бъде „кошче за отпадъци“ на всичко, което знаете, че е донякъде свързано с темата. Вместо това, трябва да има едно послание, а вие трябва внимателно да премислите как всяка част от вашата дисертация допринася за убедителното представяне на това послание. Не забравяйте, че вие не пишете специално за изпитващите. Вие трябва да се насочите към следващите изследователи, които ще вървят по вашите стъпки и ще бъдат благодарни за добрата, но и уместна картина и ясни аргументи. Те също така трябва да имат предвид състоянието на познанието във времето, през което пишете, което може да е различно от състоянието в момента, когато те четат, и вие трябва да дадете достатъчно подробности, за да изясните това, без много да ги отегчавате. Също така е разумно да се помни, че изследователи от целия свят най-малко косвено ще преценяват качеството на университета и на школата, когато четат вашата работа. Вашите проверяващите ще имат това предвид, дори вие да не сте го взели под внимание – така че би трябвало вие също да го направите.
  • Можете да пишетевашата дисертацияотгоре надолу, отдолунагореилидвупосочно. Отгоре надолувие започватеснякои бележкиипостепенногиразполагатевглави на дисертацията. Отдолу нагоре вие описватеразличниаспекти натова, коетосте направили, и след това съединяватетезичастизаедно, за даобразуватдисертацията. Нито един от тезиподходи не е много успешенсам по себе си.Отгоре надолуима тенденцияда не сеработи, защотовашето мнениеза това, каквосте направили, се променядокаторазполагатевашите идеи. Отдолу нагорепроизвеждабъркотияотнесвързани части. Двупосочнатакомбинацияепо-успешна.
  • Докато правите научното изследванетрябва да записватевашите идеии резултати като поредица отбележки иработни документи. Някои от тезидокументиможе дае достоен запубликуванена конференцияилив списание. Съберететезибележки идокументив един файл(хартиен или електронен), озаглавен дисертация. Товаедостатъчна работа от типа отдолу нагореза начало.Сегаработетеотгоре надолу.
  • Постройте посланието навашата дисертация. Тотрябва да притежава следнитекачества.
    • То трябва да се състои от няколко изречения, т.е. да бъде с абстрактна дължина.
    • Изреченията трябва да формират стъпките към един аргумент. Този аргумент е посланието на вашата дисертация.
    • Всяко изречение трябва да очертае съдържанието на някаква част, грубо на една глава от вашата дисертация.
    • Посланието трябва да послужи като отправна точка за: заглавието, конспекта, резюмето, заключението и цялото тяло на вашата дисертация.
  • Посланието на дисертациятатрябва да ви помогнепо следните начини:
    • То трябва да гарантира, че частите на вашата дисертация се свързват заедно по последователен начин. То трябва да предложи как да се реорганизират различните бележки и документи от вашия дисертационен файл, така че да образуват един аргумент.
    • То трябва да се отговори на въпросите: Какво съм направил? и Защо тази работа заслужава научна степен? Сега вие би трябвало да знаете какво да подчертаете в конспекта, въведението, заключението, заглавието и т.н.
    • То трябва да отговаря на въпроси като: Какво трябва да се обсъжда в дадена свързана работа? Всъщност, вие трябва да знаете точно каква роля трябва да играе всяка глава в цялото, т.е. в това, което се предполага, че трябва да се докаже.
  • Посланието на дисертацията трябва да е кратко илесно за редактиране. Можете даси поиграете снего, докато не се получи нещо, от което дасте доволни.
  • Сегаможете да се върнетекъмработа отдолу нагоре–преработкана съществуващитематериали, както иписанетона нови материали, за да се изпълнятисканията напосланието.

За да придадем аромат на посланието, описано по-горе, ние даваме пример от докторската дисертация на известния изследовател на Изкуствения интелект, Фр. Алойзиъс Хакер.

Пример за послание на дисертация.

“Компютърно моделиране на религиозни концепции” от Фр. Алойзиъс Хакер

  1. Ние прилагамеидеиотинформатикатакъм разбирането нарелигиознитеконцепции.
  2. Предишнитеопити да обяснятрелигиознипонятия, като например Светата Троицаичудесата, честосасрещалифилософскипроблеми.
  3. Тезипроблемиса възникнали, защото не е била достъпна подходящататерминология.Компютърнататерминологиячестопредоставя подходящааналогия.
  4. Въпреки чевсе още оставатнякоипроблеми, например свободна воля,
  5. Ниевиждаменачалото нанова, компютърнатеология.

Всяка една от тези 5 точки съответства на една или две глави от дисертацията. Глава 1 въвежда общата идея за компютърно моделиране и как тя може да се приложи към религията чрез извеждане на аналогии между концепциите на компютърните изчисления и религиозните, за да предложат следствия и/или липса на такива от религиозни позиции, а оттам и да се отстранят грешките от някои богословски дебати през последните две хилядолетия.

Глава 2 е „свързана работа“. Тя проучва по-важните богословски позиции по различни „проблемни“ понятия, като например Светата Троица, чудесата, свободната воля, и изтъква противоречията, присъщи на тези позиции.

Глава 3 и 4 са сърцето на дисертацията. Глава 3 извежда аналогия между троицата и тройно рекурсивните функции, и използва това, за да разреши философските трудности за това, че Бог е както едно, така и три лица едновременно.

Глава 4 развива разширена аналогия, в която Вселената се разглежда като програма, на която Бог е програмист, и в която чудесата се разглеждат като корекции по време на действие, а не по време на прекъсване.

Глава 5 е „по-нататъшна работа“. Споменати санерешени проблеми. Налице е обсъждане на проблема за свободната воля и възможните изчислителни описания за него.

Глава 6 е заключението. Резултатите са обобщени и е резюмиран относителният успех на компютърния подход към религиозните проблеми. Настоящата работа се разглежда като скромно начало на важен нов подход към теологията.

8. Ръководство за четене

Да сте информирани за свързани работи с вашата изследователска дейност е една от основните подцели за получаване на докторска степен. Някои от трудностите бяха повдигнати в Катедрата по изкуствен интелект на среща относно изследователските трудности в контекста на навиците за четене. Тук предлагаме цитат от протокола от това заседание:
Четенето е трудно: Трудността изглежда зависи от стадия на академичното развитие. Първоначално е трудно да се знае какво да се чете (много документи са непубликувани), по-късно четенето става съблазнително и се използва като извинение за избягване от научното изследване. И накрая на човек му липсва време и търпение, за да продължи с четенето (и страхове да не намери доказателства, че собствената му работа е втора ръка или че е изостанала).“

Очевидно има начини за поддържане на информираност извън четенето, но са налице подобни трудности. Човек все още трябва да поддържа правилен баланс между изучаването на работата на други хора и да напредва със своята.

Може да помогне, ако се разглеждат работите на други лица както концентрични кръгове около вашата собствена, като значението на работите намалява с отдалечаването им от центъра. Например, ако изучавате анафоричните позовавания, тогава вътрешните кръгове ще се състоят от други работи по анафора; средните кръгове ще се състоят от работи на природен разбираем език и компютърна лингвистика, а външният кръг ще съдържа и други работи по информатика и лингвистика. Можете да пробвате да добавите и допълнителни кръгове. Очевидно е, че можете да си позволите да прекарвате по-малко време с работите във външния кръг, отколкото във вътрешния кръг, така че различни методи за проучване са подходящи за различните кръгове.

8.1. Външен кръг

Можете да постигнете подходящо ниво на познаване на работите в този кръг чрез бегло преглеждане на документи (скимиране) или четене на резюметата. Добра идея е да се отделя един час всяка седмица за посещение на библиотеката (физически или по електронен път) за преглед на последните попълнения. Алтернатива на скимирането е посещаването на конференции, за да слушате както кратки презентации, така и дълги инструкции. Също е много ценно да притиснете хората в залата за кафе или коридора и да ги ангажирате за кратък разговор относно най-новите си идеи.

8.2. Среден кръг

Тук ще трябва да прекарате малко повече време. Описаните методи за външния кръг все още са приложими, но не са достатъчни – вие ще трябва също да прочетете изцяло някои документи и да участвате в по-дълги разговори. Вие ще искате да прочетете някои по-специализирани учебници и да присъствате на семинари и т.н. Важно е да правите запис на документите, които сте прочели и някои коментари за тях, в противен случай ползите, получени от тяхното четене ще се изпарят с избледняването на вашата памет. Това помага да пишете и използваната литература паралелно с останалата част от вашето изследване. Напишете един абзац за всяка статия, още докато я четете; това ще ви спести повторно четене, когато дойде време да пишете вашата дисертация.

8.3. Вътрешен кръг

За едно наистина дълбоко разбиране, четенето на дадена статия веднъж не е достатъчно. Можете да я прочетете няколко пъти и да бъдете ангажиран с нея. Работете с примерите. Задайте си някои упражнения. Свържете се с автора (ите) за целта. Говорете с тях или им пишете със списък от въпроси и/или критики. Един безценен начин да се получи по-дълбоко разбиране на някаква работа е да се опитаме да я преподадем на други хора. Предложете семинар, официален или неофициален. Вие ще се нуждаете от ваше лично копие на документите, които използвате често. Ако нямате такова, фотокопирайте това на някой друг.

Когато четете статия ще откриете, че можете да я разберете по-добре, ако имате въпрос в ума си, на който се надявате, че статията ще отговори. Точният въпрос ще зависи от обстоятелствата, но може да бъде: Какво твърди документът? Какви са доказателствата за това твърдение? Убедително ли е? Как мога да използвам тази работа в собствения си изследователски проект? и т.н.

И накрая, не се страхувайте да признаете незнанието си чрез задаване на въпроси. Всеки е чувствителен към своите области на невежество, а в мултидисциплинарна област каквато е информатиката всички ние непременно ще имаме широки области на невежество. Хората се радват да отговарят на въпроси – това ги кара да се чувстват важни. Обикновено можете да получите много по-добро усещане за част от работата чрез участие в дискусия с някой, който я разбира, а не само чрез четене на книга.

9. Разглеждане на дисертацията

Когато сте написали и пренаписали вашата дисертация, за да удовлетворите вашия ръководител, тогава сте готови да я предадете. Информирайте Обслужващия офис на колежа за намерението си да представите дисертацията си. Уверете се, че вашата дисертация е в съответствие с регламент 41. Направете две копия, подвързани по одобрения начин и ги занесете до Обслужващия офис на колежа.
Вашият ръководител ще предложи подходящи вътрешни и външни изпитващи. Те могат да ви консултират неофициално около избора. Колежът ще изпрати вашите копия на проверителите. Когато проверяващите са готови – това може да отнеме няколко месеца – вътрешният изпитващ ще организира устен изпит (вива).

Устният изпит е сесия от въпроси и отговори между вас и вашите изпитващи, която продължава няколко часа. Вашият ръководител може да присъства като наблюдател по преценка на проверителите. По принцип изпитът ще се проведе в помещение на учебното заведение. Външният проверител (и вероятно вие) ще трябва да пътувате за един ден. Облеклото е нормално офис облекло и в случая да е сравнително удобно. Издокарайте се малко, ако това ви кара да се чувствате по-комфортно.

Преди и след устния изпит проверяващите трябва да представят доклад на Колежа. Този доклад е съвместен и съдържа препоръки, взети от Регламент 3.10.4. Грубо казано, опциите са:

  1. Приеманена дисертациятав сегашния й вид.
  2. Приеманесмалки измененияилинедостатъци, които могат да бъдат отстранени без по-нататъшно научно изследване.
  3. Приеманена дисертацията, но не инаустния изпит,и последващ допълнителен изпит за кандидата.
  4. Да се преразгледаследдопълнителен период от ръководено изследванеиповторно представяне.
  5. Да се преразгледа докторската степен като магистърска.
  6. Отказ.

Обикновено ще получите препоръките неофициално, с разбирането, че те може да бъдат отменени от Колежа или Сената (и това не е нещо нечувано).

Препоръки 1, 3 и 6 са много редки.

Препоръка 2 е да се даде възможност за корекция на грешки, които не изискват по-нататъшни изследвания. Те могат да варират от малки печатни и правописни грешки до основно пренаписване (всъщност има две отделни препоръки, покриващи двете крайности). Обикновено, само вътрешният изпитващ ще провери, дали дисертацията е напълно коригирана и тогава ще информира Колежа, който ще обработи вашата дисертация и ще ви информира за резултата. Това може да отнеме няколко месеца.

Препоръка 4 е да се позволят по-нататъшни изследвания, обикновено с изискването за пренаписване. Вие ще трябва да пренапишете, подвържете и подадете повторно своята дисертация и да преминете през цялата процедура отново със същите проверители. Това е последният ви шанс. Препоръки 4 и 5 не се предлагат втори път.

Препоръка 5 е за дисертации, които не се считат за подходящи за докторска степен, но които се считат за подходящи за магистърска. Ние не би трябвало да казваме, че това е утешителна награда. Вие може или не да предприемете по-нататъшно изследване и пренаписване. Вие ще трябва да я подвържете (в магистърска подвързия), да я предадете наново и да преминете друг устен изпит.

Целта на устния изпит е за проверяващите да се уверят, че дисертацията е приемлива като магистърска. По-специално, те ще повдигнат различни съмнения в техните предхождащи устния изпит доклади, които те трябва да разсеят по време на устния изпит, и които те трябва да премахнат от доклада, изготвен след устния изпит. Ако те не премахнат тези съмнения в доклада си след устния изпит, не е необичайно Колежът да пренебрегне техните препоръки.

Изпитващите ще ви задават въпроси, за да се опитат да разсеят своите съмнения. Поради ограниченията във времето, те често ще започнат с най-сериозните и/или най-общите въпроси. Например, те могат да започнат с молба да обобщите със свои думи какво смятате за най-съществен принос в дисертацията. Струва си да имате сбит, готов отговор за този въпрос. Вие и вашите ръководители може да опитате да предвидите други въпроси, но често нещата, които най-много ви притесняват, сега са обхванати в достатъчна степен в дисертацията, и действителните въпроси ще ви изненадат. Така че е по-добре да сте прекарали предишната вечер в добър сън, така че да сте свежи и будни на устния изпит, а не да сте прекарали нощта в репетиране на отговори на въпрос, които няма да ви бъдат зададени.

Не говорете несвързано. Обърнете внимание на въпросите и твърденията на изпитващите и отговаряйте уместно и сбито. Ако проверяващите видят, че сте последователни, интелигентен и наясно с проблемите във вашата област, след това те ще искат да ви наградят със степен, и може да са по-готови да пренебрегнат дребни проблеми в дисертацията.

Преминаването през устен изпит е малко като отстраняването на грешки от програма. Дисертацията е програмата, вие сте програмистът, докторантските/магистърските стандарти са синтаксиса на езика, а проверяващите са интерпретаторът. По време на устния изпит ще получите различни съобщения за грешка. Тези съобщения не трябва да се вземат за чиста монета – те могат да се основават на неправилно разбиране – но те не могат да бъдат пренебрегнати. Да приемем, че всяко съобщение за грешка ще доведе до някаква промяна във вашата дисертация. Разбира се, вие се надявате, че това ще бъдат само незначителни промени, но не позволявайте тази надежда да ви заслепи за възможността проблемът е по-фундаментален. Не бъдете агресивни или оправдаващи се пред вашите изпитващи. Вие не можете да ги притиснете или със сладки приказки да ги накарате да ви пуснат – все едно да убедите компютъра си да приеме вашата програма с бъговете. Това, което трябва да направите, е: изяснете своето собствено мислене, изяснете недоразуменията между вас и вашите изпитващи, уверете се, че сте разбрали как да се коригира вашата дисертация, и след това я поправете. Устният изпит е процес на сътрудничество. Вашите проверяващи искат да минете. Дайте им цялата помощ, от която се нуждаят.

10. Справочна литература

  • [Bligh72] Bligh D.,What’s the use of lectures?, Penguin, 1972
  • [Booth75] Booth V., “Writing a scientific paper”, in Biochemical Society Transactions, vol 3, 1975
  • [Cooper64] Cooper B.,Writing Technical Reports, Pelican, 1964.
  • [Orwell68] Orwell G.,The Collected Essays, Penguin, 1968.
  • [Parsons73] Parsons C.J.,Theses and Project Work, George Allen and Unwin, 1973.
  • UK Research Integrity Office’s Code of Practice for Research
  • [Zobel 04] Zobel J.,Writing for Computer Science, Springer, 2004.

Leave a Comment